Стискам зъби... Вървя. Оцелявам във безименни нощи и дни. Всяко зло подлежи на забрава. Аз забравям. Така не боли. Само теб да забравя - не мога. Ти си най-упоритото Зло. Ти си моята страст, моят огън. Често даже те бъркам с Добро. Ти си камъче в малкото джобче, бяла птица във черен рояк. Скъпоценно седефено копче, фар - спасител (по-точно - маяк). Ти си моето Днес, Вчера, Утре... Ти си ми най-любимият грях. С мисълта си за теб всяка сутрин - аз в безличните дни оцелях. Моралистите нека ме хулят! Бог да съди тъй, както реши... Ти си моето камъче... Чу ли?! Най-любимото нещо си ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав стих!
с обич, Пами.