ти си!!!
Стискам зъби... Вървя. Оцелявам
във безименни нощи и дни.
Всяко зло подлежи на забрава.
Аз забравям. Така не боли.
Само теб да забравя - не мога.
Ти си най-упоритото Зло.
Ти си моята страст, моят огън.
Често даже те бъркам с Добро.
Ти си камъче в малкото джобче,
бяла птица във черен рояк.
Скъпоценно седефено копче,
фар - спасител (по-точно - маяк).
Ти си моето Днес, Вчера, Утре...
Ти си ми най-любимият грях.
С мисълта си за теб всяка сутрин -
аз в безличните дни оцелях.
Моралистите нека ме хулят!
Бог да съди тъй, както реши...
Ти си моето камъче... Чу ли?!
Най-любимото нещо си ти!
във безименни нощи и дни.
Всяко зло подлежи на забрава.
Аз забравям. Така не боли.
Само теб да забравя - не мога.
Ти си най-упоритото Зло.
Ти си моята страст, моят огън.
Често даже те бъркам с Добро.
Ти си камъче в малкото джобче,
бяла птица във черен рояк.
Скъпоценно седефено копче,
фар - спасител (по-точно - маяк).
Ти си моето Днес, Вчера, Утре...
Ти си ми най-любимият грях.
С мисълта си за теб всяка сутрин -
аз в безличните дни оцелях.
Моралистите нека ме хулят!
Бог да съди тъй, както реши...
Ти си моето камъче... Чу ли?!
Най-любимото нещо си ти!
© Памела All rights reserved.
