24 jun 2007, 20:51

ТИ си АЗ

  Poesía
853 0 12

Не съм видяла още календари...
със твойто лудо време върху тях!
Във тебе няма толкоз светофари,
с червено да пресяват всеки страх!

А формулата твоя  е безкрайна!
И в нея няма нийде равен знак.
Решението винаги е тайна.
До тебе всеки гений е глупак!

И космоса ти още неоткрит е!
Звездите ти са пеещи слънца!
От твоето летище се отлита
към някоя невиждана Луна...

В очите ти зениците преливат
и спомените нямат полусенки...
Косите ти преломно се извиват
по гънките на лактите ти женски!

А ТИ си АЗ, когато те римувам!
Във нощите, под звездни ореоли...
И леден век със теб ще презимувам.
Защото само ТИ кръвта ми топлиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...