14 jun 2009, 21:29

Ти си моят хероин

892 0 0

Когато вечер слънцето се скрие
и излезе нощната, пълна Луна,
сърцето ми силно започва да бие -
желание усещам да те целуна...
Да ме обгрее твоят нежен аромат...
Да ме лъхне свежестта омайна, твоя,
кръвта ти да ме опие с нейния отровен хват...
От твоя хероин искам вече, без да се боя.
Ах, сили нямам вече от теб да се отдалеча!
Отровата задейства се в мене фатално.
Думите липсват ми, остава да мълча...
Аз зная - във теб влюбих се безвъзвратно!


В съня ми искам да съм с тебе вечно,
лудешка кръв по вените ми да тече,
бъдещето наше никога да не е мрачно...
От смъртта безспирна срах да нямам вече,
да бъдеш ти завинаги и само мой!
Ти да бъдеш моят хероин, аз да бъда твой!

Но ето Луната отново се скрива.
Денят слънчев в цялата прелест се открива.
Ти тръгваш незнайно къде, изчезваш!
И аз оставам пак сама
до втората пълна луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...