Когато вечер слънцето се скрие
и излезе нощната, пълна Луна,
сърцето ми силно започва да бие -
желание усещам да те целуна...
Да ме обгрее твоят нежен аромат...
Да ме лъхне свежестта омайна, твоя,
кръвта ти да ме опие с нейния отровен хват...
От твоя хероин искам вече, без да се боя.
Ах, сили нямам вече от теб да се отдалеча!
Отровата задейства се в мене фатално.
Думите липсват ми, остава да мълча...
Аз зная - във теб влюбих се безвъзвратно!


В съня ми искам да съм с тебе вечно,
лудешка кръв по вените ми да тече,
бъдещето наше никога да не е мрачно...
От смъртта безспирна срах да нямам вече,
да бъдеш ти завинаги и само мой!
Ти да бъдеш моят хероин, аз да бъда твой!

Но ето Луната отново се скрива.
Денят слънчев в цялата прелест се открива.
Ти тръгваш незнайно къде, изчезваш!
И аз оставам пак сама
до втората пълна луна...