henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
5 ago 2006, 9:45

Ти си на бара...Наоколо старост... 

  Poesía
821 1 27
Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
Всичките им глупости!
Това е безтегловност.
Кръв е това!
Какво е това?!
Това е кисел мирис –
бира разлята.
Без ПОкРиВка.
Хора ли?
/Падна СТЕНАТА./
Може би...
Това са тъжни погледи.
Тъжните хора на маси...
Старост.
Масова старост.
Петно.
Мозайка.
Безцветна.
Не шарена, -
черно – бяла.
Заставка.
Първа програма.
БТ.
Кутия.
Това е ...
Минало.
Нали така се разбрахме?!
Там,
в нощния бар, на онази пресечка –
на “Ботев” и “Солунска”,
свети надпис:
0 – 24
Двайсет и четири старци
залегнали над своето пиене.
И там
не чуваш нищо друго освен
денонощното, тъпо мърморене.
Не чуваш нищо друго освен...
Самотници.
Един милиард, два, шест милиарда...
Самотници!!!
Пият кафе, пият бира,
пият водка...
Пият всичко
и пушат .
Във нощ.
Запомнили не едно зло.
Говорят за него
във нощ.
Казахме вече - БЕЗ ЦВЕТОВЕ.
Светове...
Не!
Без таксита.
Техният свят след дванайсет,
техният свят
не е СИТИ.
Не си ТИ с телефона,
със слушалките...
Не е светофарът.
Нито мисълта
за въжето,
което...
Може би.
/Не още,нали?/
Ще спаси...
И
Ще
дойде тя...
...
Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
- Не му обръщай внимание...
...
Тръгвам.
По тротоара.
Завивам във ляво
И
зная,
че вчера не е като днес.
Че така ми се струва.
Да,пак ще будувам.
Замислен
дали да подготвя
въжето
веднага,
или
да почакам.
Като вчера,
да изчакам,
до утрото...
Във тихата стая,
и в бялото...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз благодаря на всички - пишещи,четящи или пишещи и четящи...Да, може би в някои от текстовете ми има агресия,тъга,самота...Но...Не!Мразя арогантността, грубостта...Знам...Всички вие също.Благодаря!Ханк
  • Нищо злонамерено, Джей, в благата истина!
    Желая ти съкровени творчески милувки!
  • Вестинчо, като се говори за чувства, няма място за научни факти.
    Чувствата /не осезанията/са душевност, а когато съжаляваш, не пропускай себе си!
    Пишеш сравнително добре...но не и коменти.
    А между "ново девствено" и "ново уникално" няма никаква разлика в смисъла освен, че първото звучи по-добре.
    Желая ти искрено по-големи творчески успехи!
  • Хенри, ако продължават всички тези абсурдни коментари, почвам да си мисля че въжето е добър изход...Едно не може да се отрече: произведенията ти размърдаха доста мозъци, дори и онези които не са го можели много. Четат те точно защото грубата реалност е в стиховете ти...Почвам да си мисля че хората предпочитат грубостта и арогантността, не им се ОБИЧА - това им е сладникаво. Затова няма да бъдат обичани, защото са им закърнели чувствата от неупотребяване. Вечномразещите са най-нещастните самотници, жалко за тях...
  • Поздрави, Хенри. Благодаря за чувството.
  • Пичове, нови "девствени" чувства няма! СЪжалявам но е научен факт. Има ново, уникално изживяване на чувствата. Поезията за разлика от прозата никога не е фикция тя е нещо изживяно от поета. Всъщност както казва Яворов, всички хора са поети, но поетите са освен това и художници. Въобще Херо, он же Кристиан Попов, остави на мира Хенри, Джейн, и всички други, които рисуват душата си с думи, света, пречупен през тяхната чувственост, и спри да се самосъжаляваш, Кристиан Попов : "жал ми е за ония хора, които не ги бива да говорят!" - това е мотото, което сам си написал в личните си данни на този сайт Ти не си поклонник на поезията на Хенри, ти си провокатор, който се опитва да настрои хората, публикуващи на този сайт. Действай ще направиш хората по-силни. Благодаря ти, че те има, Кристиан Попов!!!
  • "Замислен
    дали да подготвя
    въжето
    веднага,
    или
    да почакам.
    Като вчера,
    да изчакам,
    до утрото...
    Във тихата стая,
    и в бялото..."
    В тишината на бялото, защото цветовете са звучи!
    Червеното крещи, синьото лети,розово мечтае, черното страда...
    Но в тишината на бялото е мълчанието!
    Не чакай Хенри! Не замлъквай!
    Рисувай с перото си света и хората и техните копнежи и болки!
    Злонамерените коментари на Дар и херо ме разсъниха, но аз се усмихвам,
    не считам себе си за похлупак, а за човек свободен и волен!

  • Е Херо, и ти Хенри, нямям думи! С този цитат ме уби...по скоро убихте някои похлупаци. Как да не паднеш от удоволствие! Такова единомислие по въпроса за тенджерата! Току що използвах подобно сравнение в друг коментар/виж новите/

    но да не забравяме, че аз поне, всичкото това го мисля благичко и без стрес!
  • "Добри поети" - каза Джей - и те тутакси станаха такива, вижте моля!
    Не натрапвай субективната си оценка, с надеждата и те така да кажат за теб. Те са нежни егоисти. Успокой се и милвай живота с перото си!
  • Джей!
    "...Добри...нескопосани..."- отново твоите оценки...Кому са нужни?
    Кой кого е чел, какво е написал- няма значение. Тук, на това място обаче, Херо е болезнено /за някои!/ прав.
  • В случея не аз а ти Чар компетентничиш.
    От добри поети знам, че ако нещо не го изживееш и не бъдеш съпричастен няма да е искрено и истинско!
    Ха-ха ха от херо какво си чел, освен нескопосаните му коментари!
    Чар ти наистина ме разсмя!
    Но не искам да дискутирам под произведение на Хенри, когото много уважавам като творец!
  • Супер, Хенри!
    Джей, а ти като си сътворила добри работи, не си мисли, че това ти дава право да компетентничиш, въобще правата нешо много са те натоварили. Я по-спокойно, стига с тия съвети! Шепни ни хубавите си слова сутрин, обед, вечер, а даже и нощем и не се занимавай все с хората, остави ги да си вземат въздух от твоите оценки. Честно казано, като гледам, никому не са притрябвали. Може да ти звуча малко рязко, но го мисля благо! Рязко е защото е истина. А Херо си е много прав, аман от автобиографии! Поет - ако е майстор- може да пише и за абстрактни образни отношения и докато твори да влезе в тях и да започне да ги чувствува. По този начин се сътворяват нови, девствени чувства - не се пресъздават само изживяни и изстрадани. Останалото е доста по-изхабено и елементарно.
  • А ти Херо, какво сътвори за да компетентничиш?
    Не знаеш ли, че един поет за да пише добре и истински той трябва да съпреживее написаното...А тези дето казват лирическата и ли лирическият ми герой и еди какво си, просто не им вярвай!
    Ако не влезеш в кожата на героя си и не съпреживееш всичко просто не можеш да напишеш нищо истинско!
    Хенри извени ме!
    Ти пишеш и твоите писания стигат до читателя, това значи , че ти си един много чувствителен и раним човек!Моят съвет към теб е:Пази себе си, но продължавай да пишеш чувствайки иначе няма да си ти!
  • Благодаря ви!Благодаря на всички, които прочетохте този текст!Хенри
  • Хенри, всеки от нас е по-малко или повече самотен, остарял, по своему мъдър / достигнал със своя опит до своите истини/. Но в твоите стихове се е събрала много повече самота, болка и мъдрост. Прочетох коментарите на хора, които без да познавам считам за много близки и искам да ти кажа, че разбирам, че те /както и аз/сме не просто твои почитатели, а хора на които им пука и които искат да ти дадат част от добрата си енергия, за да те усмихнат и да направят по цветна твоята тиха бяла стая. Когато си в нея и се чувстваш самотен искам да знаеш, че ние сме там /при теб/, една шарена "мозайка" от "старчета -разбойници", укротяващи немирните си души, пишейки.
    Топъл и сърдечен поздрав!
  • ....Днес два пъти чух,че трябва да се стегна...Значи явно наистина трябва.Но как да говоря толкова стегнат...Хенри
  • Хенри, Ханк, Ясен, или както пожелаеш, стегни се най-после. Това въже ме ядоса. Самосъжалението няма да ти помогне, а въжето още по-малко... Имаш да напишеш още куп стихове, при това ще дойде време и за веселите. Ако лирическият ти герой съвпада с твоето моментно настроение - стигнал си до дъното, време е да се оттласнеш! Никога не ни постига повече зло отколкото можем да понесем! Винаги има изход!!! Това ти го казвам от личен опит.
  • Странно и много тъжно ми звучи.
    Навава ми тъга и порой от въпроси

    Поздрав и се усмихни,моля те
  • Ако знаеш как ми се иска да поговоря с теб Хенри!
    Като с брат, който нямам!
    Прегръдки от мен!
  • Благодаря ви!Хенри
  • Човек е стар, само когато се чувства такъв, Хенри.
    Човек е това, което иска и макар суровата жестокост заобикаляща го навсякъде, той е това, което сам направи, той е това, което иска, това което желае.
    Хенри, къде отиде твоят дух?
    Защо ме караш да плача?
    Сядах да чета нещата ти, и просто добавях поредната 6-ца, защото не ми беше нужен коментар...Защото нямаше нужда от думи...
    Къде отидоха старите светофари...? Който си споменал, но дори не си и вметнал нищичко, за светлините им, които ми даваха надежда...
    Хенри, бъди щастлив заради себе си, бъди човек, не заради мнението на останалите, а заради тях самите, защото колкото повече даваме, толкова повече имаме!

    Усмихни се, Хенри. Ако трябва го направи само заради мен. Веднъж и кратко, ного направи.



    ...Вечно Твоя Почитателка
  • Тъжен и замислящ стих.

    Може би...
    Това са тъжни погледи.
    Тъжните хора на маси...
    Старост.
    Масова старост.
  • Като вчера,
    да изчакам,
    до утрото...
    Във тихата стая,
    и в бялото...

    Подарявам ти част от мое стихче
    Повярвала в една надежда,
    очаквам утрото да се роди
    и вярвайки,че идващият ден
    красив живот отрежда,
    аз чакам слънцето да заблести...

    Поздрав, Хенри! Вярвай!


  • "Като вчера,
    да изчакам,
    до утрото...
    Във тихата стая,
    и в бялото..."
    Може би Не Хенри!
    Не чакай в стаята!
    Навън, на въздух, сред ухание на лято!
    Да те докосне цветно и надеждно!
    Да те погали с обич от позлата
    с лъчите си от светлината!
    А старците на бара нека мрънкат,
    та твоята душа е млада!
    Адил е толкова красива
    нали е млада и много чиста!
    Усмихвай се на хората по тротоара,
    с ръце в джобове скрил,
    подсвирквай си онази песен стара,
    и може би, истината ще си разкрил...


  • Дано в живота не си такъв песимист, какъвто си в стиховете си! Поздрав, Ханк!
  • Интересен контраст...винаги ми е харесвала формата в която пишеш. Поздрав!
  • Отново си верен на себе си,Хенри!
    Да,това си ТИ!Хареса ми!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??