Ти си на бара...Наоколо старост...
Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
Всичките им глупости!
Това е безтегловност.
Кръв е това!
Какво е това?!
Това е кисел мирис –
бира разлята.
Без ПОкРиВка.
Хора ли?
/Падна СТЕНАТА./
Може би...
Това са тъжни погледи.
Тъжните хора на маси...
Старост.
Масова старост.
Петно.
Мозайка.
Безцветна.
Не шарена, -
черно – бяла.
Заставка.
Първа програма.
БТ.
Кутия.
Това е ...
Минало.
Нали така се разбрахме?!
Там,
в нощния бар, на онази пресечка –
на “Ботев” и “Солунска”,
свети надпис:
0 – 24
Двайсет и четири старци
залегнали над своето пиене.
И там
не чуваш нищо друго освен
денонощното, тъпо мърморене.
Не чуваш нищо друго освен...
Самотници.
Един милиард, два, шест милиарда...
Самотници!!!
Пият кафе, пият бира,
пият водка...
Пият всичко
и пушат .
Във нощ.
Запомнили не едно зло.
Говорят за него
във нощ.
Казахме вече - БЕЗ ЦВЕТОВЕ.
Светове...
Не!
Без таксита.
Техният свят след дванайсет,
техният свят
не е СИТИ.
Не си ТИ с телефона,
със слушалките...
Не е светофарът.
Нито мисълта
за въжето,
което...
Може би.
/Не още,нали?/
Ще спаси...
И
Ще
дойде тя...
...
Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
- Не му обръщай внимание...
...
Тръгвам.
По тротоара.
Завивам във ляво
И
зная,
че вчера не е като днес.
Че така ми се струва.
Да,пак ще будувам.
Замислен
дали да подготвя
въжето
веднага,
или
да почакам.
Като вчера,
да изчакам,
до утрото...
Във тихата стая,
и в бялото...
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
Всичките им глупости!
Това е безтегловност.
Кръв е това!
Какво е това?!
Това е кисел мирис –
бира разлята.
Без ПОкРиВка.
Хора ли?
/Падна СТЕНАТА./
Може би...
Това са тъжни погледи.
Тъжните хора на маси...
Старост.
Масова старост.
Петно.
Мозайка.
Безцветна.
Не шарена, -
черно – бяла.
Заставка.
Първа програма.
БТ.
Кутия.
Това е ...
Минало.
Нали така се разбрахме?!
Там,
в нощния бар, на онази пресечка –
на “Ботев” и “Солунска”,
свети надпис:
0 – 24
Двайсет и четири старци
залегнали над своето пиене.
И там
не чуваш нищо друго освен
денонощното, тъпо мърморене.
Не чуваш нищо друго освен...
Самотници.
Един милиард, два, шест милиарда...
Самотници!!!
Пият кафе, пият бира,
пият водка...
Пият всичко
и пушат .
Във нощ.
Запомнили не едно зло.
Говорят за него
във нощ.
Казахме вече - БЕЗ ЦВЕТОВЕ.
Светове...
Не!
Без таксита.
Техният свят след дванайсет,
техният свят
не е СИТИ.
Не си ТИ с телефона,
със слушалките...
Не е светофарът.
Нито мисълта
за въжето,
което...
Може би.
/Не още,нали?/
Ще спаси...
И
Ще
дойде тя...
...
Пияните им очи.
Гледат към теб.
Ти си на бара.
Наперена, млада.
И
пияните им думи.
- Не му обръщай внимание...
...
Тръгвам.
По тротоара.
Завивам във ляво
И
зная,
че вчера не е като днес.
Че така ми се струва.
Да,пак ще будувам.
Замислен
дали да подготвя
въжето
веднага,
или
да почакам.
Като вчера,
да изчакам,
до утрото...
Във тихата стая,
и в бялото...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
