24 ene 2014, 16:20

Ти си нежният звук

  Poesía
685 0 10

Ти си нежният звук на забравено щастие,

много дълго ми пя тишината.

И едва те дочух, оглушала от страстите,

дето разпнаха в мене душата.

 

Много влачиха своите кални обувки

по килима на моите чувства.

Почерня ми сърцето от техните стъпки...

Почерня, натежа и се пръсна.

 

И се чудя, щом нямам сърце - ти как влезе,

да биеш в моите вени.

А дали не възкръсна сърцето ми - феникс,

за да бие за теб преродено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....