Jan 24, 2014, 4:20 PM

Ти си нежният звук

  Poetry
687 0 10

Ти си нежният звук на забравено щастие,

много дълго ми пя тишината.

И едва те дочух, оглушала от страстите,

дето разпнаха в мене душата.

 

Много влачиха своите кални обувки

по килима на моите чувства.

Почерня ми сърцето от техните стъпки...

Почерня, натежа и се пръсна.

 

И се чудя, щом нямам сърце - ти как влезе,

да биеш в моите вени.

А дали не възкръсна сърцето ми - феникс,

за да бие за теб преродено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...