26 may 2015, 21:38

Ти си със мене 

  Poesía » De amor
662 0 5

Аз пораствам от маково зърно,

от лимонена семка, от ластар на лоза.

Отпивам от виното с изпръхнали бърни,

последен от влъхвите с немалка вина.

 

Аз се завръщам, там, от забравата,

от гъстата и сладка черна земя.

Търся веселбата, търся забавата,

светлината на джама, топлата одая.

 

Приеми ме сега като първата пролет.

Дай ми дъха си и твоето топло.

Разтвори ми прегръдка за поредния полет.

Не мога да спя. Изгарят ме вопли.

 

Зелена змия сякаш се плъзва

между сърцата. Студенее челото.

Държа химикала и не ми омръзва

на своята обич да плета опелото.

 

Росата мокри пелина, птиците пеят.

Плъзва се изгрева, не тъпче тревите.

Ти си със мене и пак ми се смееш...

Ти си със мене щастлива и сита...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??