Ти си със мене
Аз пораствам от маково зърно,
от лимонена семка, от ластар на лоза.
Отпивам от виното с изпръхнали бърни,
последен от влъхвите с немалка вина.
Аз се завръщам, там, от забравата,
от гъстата и сладка черна земя.
Търся веселбата, търся забавата,
светлината на джама, топлата одая.
Приеми ме сега като първата пролет.
Дай ми дъха си и твоето топло.
Разтвори ми прегръдка за поредния полет.
Не мога да спя. Изгарят ме вопли.
Зелена змия сякаш се плъзва
между сърцата. Студенее челото.
Държа химикала и не ми омръзва
на своята обич да плета опелото.
Росата мокри пелина, птиците пеят.
Плъзва се изгрева, не тъпче тревите.
Ти си със мене и пак ми се смееш...
Ти си със мене щастлива и сита...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
