29 may 2007, 7:55

Ти си тръгваш

  Poesía
746 1 4
Какво? Ти ме изоставяш?
Недей! Моля те, помисли!
Нима и за минута не осъзнаваш,
че без мен може и да боли.
Ти си тръгваш и небето плаче.
Слива се и с мойте сълзи.
Те се стичат по лицето солени
и могат да образуват реки.
Ти си тръгваш, ала почакай,
нима никога не си бил щастлив?
Мълчиш, но никога недей забравяй,
че с мен се чувстваше все по-жив.
Зная за другата, но какво да сторя?
Аз не приличам и тя не прилича на мен.
Нима мога любовта ви да оспоря
и да нараня твоя щастлив ден.
Ти си тръгваш! Ех, върви си!
Но защо вземаш и сърцето ми? Недей!
Ти си тръгваш! Дъждът вали си...
А сърцето ми продължава по теб да копней!!!


"Да обичаш дълбоко, значи да забравиш за себе си" Русо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти отново Анета!Ще се опитам да не забравям съвета ти!
  • Аз не съм съгласна с Русо!
    Не забравяй за себе си, момиче!
    Поздрави!
  • Да,аз отдавна продължих!Имаш поща!!!!
  • Не бива да държиш никой против волята му.
    Продължи напред. Поздрави!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...