16 may 2006, 12:24

Ти си тръгваш?Отивай!

  Poesía
1K 0 1
Ти си тръгваш? Отивай!
Аз няма да те спра.
Имам само една малка и скъпа молба.
За сетен път ме погледни в очите,
не затръшвай пред мене свойта врата
и само ако от сълзите ми боли те,
свали от мене свойта ръка.
Мълчанието като пропаст между нас лежи,
разядена единствено от твоите лъжи,
сърцето ти нещастно от болка се сви,
че ти виновен си за моите черни дни.
Ти плачеш и молиш ме на колене:
"Прости ми и върни се пак при мен!",
но нямам сила пак да плача аз,
не искам да се питам: "Къде си?", всеки час.
Ти потъпка всичко, дори и мойта любов,
сега да си сам, трябва да бъдеш готов.
За това не ми повтартяй: "Върни се пак при мен!",
защото аз вече нямам сърце, а само къс студен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...