16 мая 2006 г., 12:24

Ти си тръгваш?Отивай!

1K 0 1
Ти си тръгваш? Отивай!
Аз няма да те спра.
Имам само една малка и скъпа молба.
За сетен път ме погледни в очите,
не затръшвай пред мене свойта врата
и само ако от сълзите ми боли те,
свали от мене свойта ръка.
Мълчанието като пропаст между нас лежи,
разядена единствено от твоите лъжи,
сърцето ти нещастно от болка се сви,
че ти виновен си за моите черни дни.
Ти плачеш и молиш ме на колене:
"Прости ми и върни се пак при мен!",
но нямам сила пак да плача аз,
не искам да се питам: "Къде си?", всеки час.
Ти потъпка всичко, дори и мойта любов,
сега да си сам, трябва да бъдеш готов.
За това не ми повтартяй: "Върни се пак при мен!",
защото аз вече нямам сърце, а само къс студен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...