Ти снощи взе че ме вдъхнови...
На Меланхолик
Де да бях петле от захар,
да се слея с тия капки дъжд,
подгонени от тегавия вятър
и търсещи какво да разтопят.
Щях да стана локва захар,
червена като птича кръв
и да тръгна с капките нататък
в търсене на своя път.
Ти щеше в мене да наджапаш,
все едно съм локва кръв ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse