keremitka_tyxleva (Керемитка Тухлева)
10 59
Oct 24, 2010, 7:30 PM

Ти снощи взе, че ме вдъхнови 

  Poetry » Other
1130 0 5

Ти снощи взе че ме вдъхнови...

 

                    На Меланхолик

 

Де да бях петле от захар,

да се слея с тия капки дъжд,

подгонени от тегавия вятър

и търсещи какво да разтопят.

 

Щях да стана локва захар,

червена като птича кръв

и да тръгна с капките нататък

в търсене на своя път.

Ти щеше в мене да наджапаш,

все едно съм локва кръв

и без да се намокриш и изцапаш

да ме подминеш, както всеки друг.

~*~


Една вечер по-късно

 

И ето, че пак ме плюе дъждът.
Храчи отгоре ми в своята ярост.

И него явно го дразни светът,

загубил своята захарна сладост.

 

А аз изливам чувствата му в думи.

© Керемитка Тухлева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??