Ти снощи взе че ме вдъхнови...
На Меланхолик
Де да бях петле от захар,
да се слея с тия капки дъжд,
подгонени от тегавия вятър
и търсещи какво да разтопят.
Щях да стана локва захар,
червена като птича кръв
и да тръгна с капките нататък
в търсене на своя път.
Ти щеше в мене да наджапаш,
все едно съм локва кръв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up