6 sept 2014, 20:03

Ти спри сега

628 0 8

                       Ти  спри  сега

 

Камбанен  звън  за  празник  днес  се  носи...

До  мен  се  спри  без  никакви  въпроси!

Пак  в  мен  си  ти  и  аз  във  теб  се  вливам, 

и  търся  те,  и  все  те  преоткривам.

Боли  ме  за  изгубеното  време,

а  не  за  нерешените  проблеми.

Нагрявахме  пространството  до  синьо

и  пихме  често  злоба  вместо  вино.

Ти  спри  сега  с  ръка  на  мойто  рамо  -

наздравица  да  вдигнеш  с  мене  само!

Пространството  пред  нас  ще  се  разтегне

и  миналото  с днешното  ще  впрегне.

И  с  този  впряг  от  радост  и  неволи

да  полетим,  че  времето  да  моли

и  вятърът  да  спре  да  протестира.

Душа  в  душата  само  да  се  спира!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тази метафоричност пленява...
  • Харесах!Поздрав!
  • Браво! Браво!! Браво!!!
    Напълни ми душата с този толкова красив и оптимистичен стих!!!

    "И с този впряг от радост и неволи
    да полетим, че времето да моли
    и вятърът да спре да протестира.
    Душа в душата само да се спира!"

    Поздравления!!!
    ((( )))
  • Хубаво стихотворение

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....