Ти спри сега
Ти спри сега
Камбанен звън за празник днес се носи...
До мен се спри без никакви въпроси!
Пак в мен си ти и аз във теб се вливам,
и търся те, и все те преоткривам.
Боли ме за изгубеното време,
а не за нерешените проблеми.
Нагрявахме пространството до синьо
и пихме често злоба вместо вино.
Ти спри сега с ръка на мойто рамо -
наздравица да вдигнеш с мене само!
Пространството пред нас ще се разтегне
и миналото с днешното ще впрегне.
И с този впряг от радост и неволи
да полетим, че времето да моли
и вятърът да спре да протестира.
Душа в душата само да се спира!
© Стойна Димова All rights reserved.
