18 may 2016, 21:58

Ти ставаш аз 

  Poesía » De amor
361 0 2

мисля за теб
като за безбрежно поле
с изгоряла от слънце трева
през което 
нагазвам дълбоко

изведнъж 
аз ставам ти 
и ти ставаш аз
и тревата пламва 
в пожари 
от всички посоки

помня ужаса
помня мъката
помня бягството
как ме подгониха

може ли 
едно лятно поле
с пожълтяла трева
да ми носи 
толкова спомени

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??