29 jun 2007, 16:25

Ти…Ти... Любов

  Poesía
1.3K 0 1
Отчаяно се мъчех да стигна до теб,
но себе си откривах в гнева на тегнещия гнет.
Любовта ми като черна перелина закриваше душата.
Остави ме без дъх и аз горката,
изоставих си крилата да паднат като гръм.
И част от мен отиде си.
Навън вали…
Очите ми са пълни със сълзи.
Искам да крещя,
но не мога.
Любовта ме задушава както и тази нестихваща болка.
Обичам те…
Не мога да престана!
Не ме мъчи…
Черна магия моя,
тъй омразна и желана...
Отиваш си… приемаш съдбата си такава,
мълчание от страст и ярост със сълзи изживяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...