29.06.2007 г., 16:25 ч.

Ти…Ти... Любов 

  Поезия
790 0 1
Отчаяно се мъчех да стигна до теб,
но себе си откривах в гнева на тегнещия гнет.
Любовта ми като черна перелина закриваше душата.
Остави ме без дъх и аз горката,
изоставих си крилата да паднат като гръм.
И част от мен отиде си.
Навън вали…
Очите ми са пълни със сълзи.
Искам да крещя,
но не мога.
Любовта ме задушава както и тази нестихваща болка.
Обичам те…
Не мога да престана!
Не ме мъчи…
Черна магия моя,
тъй омразна и желана...
Отиваш си… приемаш съдбата си такава,
мълчание от страст и ярост със сълзи изживяна.

© Димана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??