Ти…Ти... Любов
1.3K
0
1
Отчаяно се мъчех да стигна до теб,
но себе си откривах в гнева на тегнещия гнет.
Любовта ми като черна перелина закриваше душата.
Остави ме без дъх и аз горката,
изоставих си крилата да паднат като гръм.
И част от мен отиде си.
Навън вали…
Очите ми са пълни със сълзи.
Искам да крещя,
но не мога.
Любовта ме задушава както и тази нестихваща болка.
Обичам те…
Не мога да престана!
Не ме мъчи…
Черна магия моя,
тъй омразна и желана...
Отиваш си… приемаш съдбата си такава,
мълчание от страст и ярост със сълзи изживяна.
но себе си откривах в гнева на тегнещия гнет.
Любовта ми като черна перелина закриваше душата.
Остави ме без дъх и аз горката,
изоставих си крилата да паднат като гръм.
И част от мен отиде си.
Навън вали…
Очите ми са пълни със сълзи.
Искам да крещя,
но не мога.
Любовта ме задушава както и тази нестихваща болка.
Обичам те…
Не мога да престана!
Не ме мъчи…
Черна магия моя,
тъй омразна и желана...
Отиваш си… приемаш съдбата си такава,
мълчание от страст и ярост със сълзи изживяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димана Всички права запазени
