10 may 2006, 22:37

Ти тръгваш!

  Poesía
867 0 0

Ти тръгваш!
Искам да те спра,
но нямам сили вече.
А и няма смисъл от това,
след като не ме обичаш.

Ти тръгваш!
Не,не се сбогувай.
Просто си иди,
че кажеш ли ми сбогом
ще убиеш надеждата,
че някога ще се завърнеш ти.

Ти тръгваш!
Отнемаш любовта,
но поне надеждата ми остави
за да имам стимул напред да продължа.

Ти тръгваш!
Но щом надеждата е с мене
аз ще вярвам,
че ще се завърнеш,
че любовта ще ми върнеш.

Тръгвай!
Всичко ми вземи,
но поне надеждата ми остави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....