31 mar 2008, 13:52

Ти винаги си там...

  Poesía
1.3K 0 5
 

Ти винаги си там - в сърцето ми.

 

В утрото блажено и в залеза,

във всеки лист от календара

и през другите - окапващите, жълтите.

В забързаните дни и делници

и понякога в щастливите,

дори в мрачното дъждовно време,

в простичката радост на живота...

 

Ти винаги си там - в сърцето ми.

 

И с полъха на вятъра,

с греховните желания и сънища

и мъчните последствия от тях.

В смелите мечти отвътре,

но неизпълнени и никога неизразени

и в нуждите на сетивата.

 Даже в най-обикновените усмивки,

даже в отлетелите моменти...

 

Ти винаги си там - в сърцето ми.

 

И във всеки дъх поет наново,

и във всичките молитви на света

за тебе бяха всичките.

В простата естественост на красотата

и в невинните сълзи,

и не в толкова невинните, в потоците.

И всеки миг напомнящ ми, че дишам,

всеки удар на сърцето...

 

Ти винаги си там  - в него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...