Ти заминаваш

Септември е. Идва есента.

Ти заминаваш, надалеч от мене.

Оставяш ме самичка под дъжда,

да плача всяка вечер.

Защо си отиваш?

Защо ме оставяш сама?

Без ласкава дума,

без кратка целувка на тръгване.

Сега самотата е с мене в нощта.

И нея боли я, че си отиде.

Какво се случи с нас, кажи?

Защо отхвърли любовта ми?

Не те проклинам... и не съдя.

Твоята съдба по други пътища върви.

Но грешно ли е да се влюбиш,

дори ако от това боли?