Ти заминаваш
Септември е. Идва есента.
Ти заминаваш, надалеч от мене.
Оставяш ме самичка под дъжда,
да плача всяка вечер.
Защо си отиваш?
Защо ме оставяш сама?
Без ласкава дума,
без кратка целувка на тръгване.
Сега самотата е с мене в нощта.
И нея боли я, че си отиде.
Какво се случи с нас, кажи?
Защо отхвърли любовта ми?
Не те проклинам... и не съдя.
Твоята съдба по други пътища върви.
Но грешно ли е да се влюбиш,
дори ако от това боли?
© Звезделина Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
