Ти, наша любов -
събудила днес тишината.
Ти, наша любов -
красива си, пожелана.
Ти, наша любов -
непонятна и неразбрана.
Ти, наша любов,
която винаги ни възраждаш:
в очите на това момиче,
в ръцете - мъжки и силни,
в смеха на децата,
на двора играещи.
Ти нали знаеш,
любов, колко те искаме?
Колко очаквана си, и искрена -
винаги истинска.
Ти помниш, любов:
мига на откриване,
детската радост - пречистени
как двама се сливаха в нощите лунни.
Ти помниш, любов, тези думи безумни:
”Обичам те!”.
Ти помниш как очите се търсеха,
очите - в душите потънали.
После - сълзите избърсали,
пак твои сме, завинаги.
Любов, ти знаеш...
© Петър Димитров Todos los derechos reservados