Петър1
72 el resultado
Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките. ...
  101 
Още девет години, Алистър, само още девет.
А после ще плаваш някъде
по горното течение на Темза,
на юг – по Севърн,
която (не си забравил, нали) ...
  131 
Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг, ...
  203 
Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йер ...
  288  17 
Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти; ...
  127 
Ийгълс - Средата на света
Дойдох пред тебе със сърцето си в ръка,
надявайки се да ме видиш през воала от сълзи.
И някак трябва да ме разбереш -
не ме ли опозна, след всичките години? ...
  148 
Събудих се рано, сред нощите ще да е било, не погледнах часовника на неизменния телефон, който се беше изтегнал най-нахално върху нощното ми шкафче, но прозорецът ми беше тъмен. В просъница ми се яви едно стихотворение на Смирненски, в целия му блясък се яви, без да имам и най-малка идея защо точно ...
  247 
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
  179 
Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени ...
  251 
Вървях по прашния паваж
сред грешници с очи лъстиви
бездумно обладаваха се те
наяве
а насън ...
  239 
Скорпиънс - Животът е като река
Годините когато отминават
мълчанието става твой приятел,
и виждаш по различен начин ти света.
Не се страхувай ти да остарееш - ...
  254 
***
Спокойна сутрин, обичайна:
два гълъба отдясно - на оградата,
отляво - катеричка упражнява се във бягане.
Защо ли бяга тя, и накъде?
Въпросите са само в моята глава: ...
  147 
Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...
  336 
Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:
великолепни,
красиви -
недостижими!
А ние в - земята: ...
  278 
Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
  468 
Следи оставяме по пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
“Защо ли сме живели?” - ще попиташ.
За да оставяме добри следи.
  197 
Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
  258 
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
  335 
Потъват кръстове - близнаци
в *морето - най-голямото събитие
на пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  422 
Забравили за любовта,
говорим -
сричаме.
Добро ли е -
то значи е обичане. ...
  253 
Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...
  287 
Ние сме малки епохи:
диаманти и теменужки;
прозрачно-сини;
призрачно-красиви -
докато ни има. ...
  320 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  505  11 
Жадувахме
за одобрение
и за признание.
Умряха някои в изгнание,
а други още скитат тука. ...
  186 
Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...
  403  14 
Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...
  658  19 
Ти, наша любов -
събудила днес тишината.
Ти, наша любов -
красива си, пожелана.
Ти, наша любов - ...
  307 
Уайтснейк - Дете на Вавилон
Когато чух звука на гръм
в деня, във който се родих -
от мълния бях заслепен,
и в бурята бях кръстен. ...
  535 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  371  11 
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...
  322 
Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...
  642 
Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...
  473 
В тишината на стаята
влиза, и е сама.
Аз не зная коя е
тази странна жена.
Тя не знае, ...
  508  14 
Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...
  616  12 
Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам ...
  486 
Ти ще вървиш напред,
а миналото ще те дърпа -
какво е бъдещето аз не знам.
Ти ще вървиш,
а аз до онзи знак - ...
  383 
Тупка и блъска
една тишина.
Иска да влезе,
да ме прегази.
Тътнат отвън ...
  427  10 
Тук никой не умира –
сонм крале, кралици
тук
живеят.
Тях прославят ги безкрай ...
  417 
Дейвид Ковърдейл - Само душата ми
Само душата ми възпира ме да не заплача:
тя чуди се, защо се чувствам сам.
И само любовта ме пази,
за да не проливам сълзи - ...
  1042  15 
На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам, ...
  749  19 
Propuestas
: ??:??