Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове?
Как всяка дума през сълза съм подредил.
Аз, всъщност щях да ти мълча на живо,
защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил...
Така, че с мен не си го причинявай!
На инат, повярвай все са ме обичали!
Когато го усетя, ще избягам.
Тъй, както все към теб съм тичал...
Ти знаеш ли за будните ми нощи?
Не тези, дето бавно те събличам.
И как макар и да не съм те вкусил още,
започнах цялата да те обичам... ...