Ти виждала ли си ме как ти пиша стихове? 

Как всяка дума през сълза съм подредил. 

Аз, всъщност щях да ти мълча на живо, 

защото устните ми в твоите съм ще съм ги впил... 

Така, че с мен не си го причинявай! 

На инат, повярвай все са ме обичали! 

Когато го усетя, ще избягам. 

Тъй, както все към теб съм тичал... 

Ти знаеш ли за будните ми нощи? 

Не тези, дето бавно те събличам. 

И как макар и да не съм те вкусил още, 

започнах цялата да те обичам... 

За най-дъждовния си мрак те питам. 

Когато болката ми спира да боли. 

От жал, че туй сърце е все разбито. 

Тогава имам страшни тишини... 

Ти знаеш ли в какво съм се обрекъл? 

И колко много искам да е истина! 

А именно, че няма да си ме отрекла, 

преди да разбереш, че моят смисъл си... 

Та, никога не си го причинявай! 

Научил съм се всичко да понасям. 

Причина ако има - замълчавай! 

Така ще разбера, че в теб ме няма... 

Danny Diester

Toronto, Ontario, Ca.