3 abr 2008, 15:00

Ти знаеше...

  Poesía » Otra
1.4K 0 35
Ти знаеше,
че винаги съм тук!
Защо не позволи
да те намеря?
Заглъхвах постепенно,
като звук,
изтръгнат от
въздишката по вчера.
Ти знаеше,
че пак ще ме боли!
Защото ще съм
раната от търсене,
където в самотата
ще си "ти".
Забравил си причината.
От бързане.
Ти знаеше,
че утре ще е днес!
Дали си се приготвял
да си тръгнеш?
А аз... спокойно
спала съм нощес.
Дори не се надявам
да се върнеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...