Apr 3, 2008, 3:00 PM

Ти знаеше...

  Poetry » Other
1.4K 0 35
Ти знаеше,
че винаги съм тук!
Защо не позволи
да те намеря?
Заглъхвах постепенно,
като звук,
изтръгнат от
въздишката по вчера.
Ти знаеше,
че пак ще ме боли!
Защото ще съм
раната от търсене,
където в самотата
ще си "ти".
Забравил си причината.
От бързане.
Ти знаеше,
че утре ще е днес!
Дали си се приготвял
да си тръгнеш?
А аз... спокойно
спала съм нощес.
Дори не се надявам
да се върнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...