Ти знаеше...
че винаги съм тук!
Защо не позволи
да те намеря?
Заглъхвах постепенно,
като звук,
изтръгнат от
въздишката по вчера.
Ти знаеше,
че пак ще ме боли!
Защото ще съм
раната от търсене,
където в самотата
ще си "ти".
Забравил си причината.
От бързане.
Ти знаеше,
че утре ще е днес!
Дали си се приготвял
да си тръгнеш?
А аз... спокойно
спала съм нощес.
Дори не се надявам
да се върнеш!
© Елица Стоянова All rights reserved.
