Apr 3, 2008, 3:00 PM

Ти знаеше...

  Poetry » Other
1.4K 0 35
Ти знаеше,
че винаги съм тук!
Защо не позволи
да те намеря?
Заглъхвах постепенно,
като звук,
изтръгнат от
въздишката по вчера.
Ти знаеше,
че пак ще ме боли!
Защото ще съм
раната от търсене,
където в самотата
ще си "ти".
Забравил си причината.
От бързане.
Ти знаеше,
че утре ще е днес!
Дали си се приготвял
да си тръгнеш?
А аз... спокойно
спала съм нощес.
Дори не се надявам
да се върнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...