Тих есенен дъжд
Тих есенен дъжд,
запя родната земя.
Като чиста сълза,
обрулено дърво зашумя.
Изригна в мен дъждеца,
като вълна преливаща човека.
Думи извисяват на мъдреца,
като река по своята пътека.
Тих есенен дъжд вали,
избистря мисли в бъднини.
Под дъждът влюбени,
души извисяват във висини.
Доброта - ценен дар,
да запазя като късче хляб.
В душата си не съм стар,
аз съм още млад.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados
