30 mar 2017, 12:57

Тих есенен дъжд 

  Poesía » Otra
348 3 8

Тих есенен дъжд,
запя родната земя.
Като чиста сълза,
обрулено дърво зашумя.

Изригна в мен дъждеца,
като вълна преливаща човека.
Думи извисяват на мъдреца,
като река по своята пътека.

Тих есенен дъжд вали,
избистря мисли в бъднини.
Под дъждът влюбени,
души извисяват във висини.

Доброта - ценен дар,
да запазя като късче хляб.
В душата си не съм стар,
аз съм още млад.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??