30 мар. 2017 г., 12:57
Тих есенен дъжд,
запя родната земя.
Като чиста сълза,
обрулено дърво зашумя.
Изригна в мен дъждеца,
като вълна преливаща човека.
Думи извисяват на мъдреца,
като река по своята пътека.
Тих есенен дъжд вали,
избистря мисли в бъднини.
Под дъждът влюбени,
души извисяват във висини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация