Тих спомен за жена
Тих спомен за жена
Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти,
/макар само, макар бунтар/,
то още пазеше живеца си
от пролетната младост – жар.
И точно там във същността ти
красиво цвете аз посях,
напръсках го със аромати...
любовна песен му изпях.
На пръсти влязох във очите ти.
В душата ти посях пожар.
Разбуних чувствата ти, старите,
ръждив отключих катинар...
Не те целунах на раздяла,
а тръгнах, както бях дошла,
магийно призрачна и бяла...
тих спомен за една жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
