Тих ветрец

От тих ветрец листата потреперват,

опрян в теб, ти стопляш моята душа.

Лунните лъчи в теб се отразяват,

сълзи и мъка с теб ще утеша.

Самотно ти някъде живееш,

превиваш клони от ураганни ветрове.

Борба с живота водиш как да оцелееш,

край теб останал бих с часове.

Изпращаш ме отново мълчаливо,

като сълза от клоните отронва се листо.

Пойна птица в тях превива ги игриво,

до теб аз търся моето место...

                                                            В.Й. 2011г.