13.05.2011 г., 21:01

Тих ветрец

579 0 0

Тих ветрец

От тих ветрец листата потреперват,

опрян в теб, ти стопляш моята душа.

Лунните лъчи в теб се отразяват,

сълзи и мъка с теб ще утеша.

 

Самотно ти някъде живееш,

превиваш клони от ураганни ветрове.

Борба с живота водиш как да оцелееш,

край теб останал бих с часове.

 

Изпращаш ме отново мълчаливо,

като сълза от клоните отронва се листо.

Пойна птица в тях превива ги игриво,

до теб аз търся моето место...

                                                            В.Й. 2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...