13 мая 2011 г., 21:01

Тих ветрец

584 0 0

Тих ветрец

От тих ветрец листата потреперват,

опрян в теб, ти стопляш моята душа.

Лунните лъчи в теб се отразяват,

сълзи и мъка с теб ще утеша.

 

Самотно ти някъде живееш,

превиваш клони от ураганни ветрове.

Борба с живота водиш как да оцелееш,

край теб останал бих с часове.

 

Изпращаш ме отново мълчаливо,

като сълза от клоните отронва се листо.

Пойна птица в тях превива ги игриво,

до теб аз търся моето место...

                                                            В.Й. 2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...