22 jun 2007, 18:33

Тиха лудост 

  Poesía
1058 0 3
Безумните стъпки на тихата лудост
трополят по пода на мойта душа.
Като във къщи се чувства гадината мръсна
и даже пантофи е взела сега!
Не пита,
не моли,
не чука поне!
Намесва се грубо,
със всички говори,
обижда, 
и ходи със чужди мъже!
Не иска да слуша,
не ме и попита...
обърна на хан душата ми тиха...
Като плъх се промъква и носи зараза,
а вчера дори и мъжа ми отряза!
Покоя домашен обърна на шут!
Ушила му гащи от парашут!
Не икам да мисля, не искам да слушам!
Във себе си искам до край да се сгуша!
Объркани строфи...
Объркан живот...
За утре да мисля?
А вчера? Какво?...

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??