Тиха лудост
Безумните стъпки на тихата лудост
трополят по пода на мойта душа.
Като във къщи се чувства гадината мръсна
и даже пантофи е взела сега!
Не пита,
не моли,
не чука поне!
Намесва се грубо,
със всички говори,
обижда,
и ходи със чужди мъже!
Не иска да слуша,
не ме и попита...
обърна на хан душата ми тиха...
Като плъх се промъква и носи зараза,
а вчера дори и мъжа ми отряза!
Покоя домашен обърна на шут!
Ушила му гащи от парашут!
Не икам да мисля, не искам да слушам!
Във себе си искам до край да се сгуша!
Объркани строфи...
Объркан живот...
За утре да мисля?
А вчера? Какво?...
трополят по пода на мойта душа.
Като във къщи се чувства гадината мръсна
и даже пантофи е взела сега!
Не пита,
не моли,
не чука поне!
Намесва се грубо,
със всички говори,
обижда,
и ходи със чужди мъже!
Не иска да слуша,
не ме и попита...
обърна на хан душата ми тиха...
Като плъх се промъква и носи зараза,
а вчера дори и мъжа ми отряза!
Покоя домашен обърна на шут!
Ушила му гащи от парашут!
Не икам да мисля, не искам да слушам!
Във себе си искам до край да се сгуша!
Объркани строфи...
Объркан живот...
За утре да мисля?
А вчера? Какво?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Крис Все права защищены
Благодаря!
