KARIS (Крис )
34 130
22.06.2007 г., 18:33 ч.

Тиха лудост 

  Поезия
1055 0 3
Безумните стъпки на тихата лудост
трополят по пода на мойта душа.
Като във къщи се чувства гадината мръсна
и даже пантофи е взела сега!
Не пита,
не моли,
не чука поне!
Намесва се грубо,
със всички говори,
обижда, 
и ходи със чужди мъже!
Не иска да слуша,
не ме и попита...
обърна на хан душата ми тиха...
Като плъх се промъква и носи зараза,
а вчера дори и мъжа ми отряза!
Покоя домашен обърна на шут!
Ушила му гащи от парашут!
Не икам да мисля, не искам да слушам!
Във себе си искам до край да се сгуша!
Объркани строфи...
Объркан живот...
За утре да мисля?
А вчера? Какво?...

© Крис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??