24 feb 2017, 23:23

Тиха обич

  Poesía » Otra
956 0 3

На Боби и Звезди

 

Тиха обич в душата ми бликва

от зората на моето минало.

Обич истинска, многолика,

недокосната, непреминала.

 

Тиха обич, вече пораснала.

Топъл поглед, усмивка за мене.

И изведнъж ми става ясно,

че нямам никакво време.

 

Че нищо не ми е по-ценно

и нищо не ми е по-мило

повече от онези моменти

които съм заделила

 

за най-смелите детски истини,

за тежки тийнейджърски рани,

за тайни младежки мисли

понякога недоразбрани...

 

И че нищо не ме убива

по-сигурно от онези моменти,

които съм претворила

в неотложни ангажименти...

 

Изведнъж ме пресреща времето,

без да ме е предупредило,

че обичта ми междувременно

вече се е претворила

 

в две големи деца,

в две красиви жени,

в две искрящи сърца,

в две отделни съдби.

 

В две слънца, в две луни,

в две епохи, различни,

в две кристално чисти сълзи,

и разказ за обичане

 

...........................

 

Обич истинска, многолика

си проправя пътека през дните ми.

Тиха обич в душата ми блика

от сърцата на дъщерите ми.

 

24.02.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...