На Боби и Звезди
Тиха обич в душата ми бликва
от зората на моето минало.
Обич истинска, многолика,
недокосната, непреминала.
Тиха обич, вече пораснала.
Топъл поглед, усмивка за мене.
И изведнъж ми става ясно,
че нямам никакво време.
Че нищо не ми е по-ценно
и нищо не ми е по-мило
повече от онези моменти
които съм заделила
за най-смелите детски истини,
за тежки тийнейджърски рани,
за тайни младежки мисли
понякога недоразбрани...
И че нищо не ме убива
по-сигурно от онези моменти,
които съм претворила
в неотложни ангажименти...
Изведнъж ме пресреща времето,
без да ме е предупредило,
че обичта ми междувременно
вече се е претворила
в две големи деца,
в две красиви жени,
в две искрящи сърца,
в две отделни съдби.
В две слънца, в две луни,
в две епохи, различни,
в две кристално чисти сълзи,
и разказ за обичане
...........................
Обич истинска, многолика
си проправя пътека през дните ми.
Тиха обич в душата ми блика
от сърцата на дъщерите ми.
24.02.2017г.
© Цвети Пеева Всички права запазени