26 ago 2009, 9:54

Тиха песен в сърцето

  Poesía
964 0 0

 

 

        Тиха песен в сърцето

Подвижна вълна е погледът твой,
тишината изгаряща е шепотът твой,
огънят парещ са твоите устни,
а бурята диша дълбоко като теб.

Неподвижно в мислите ми е лицето твое,
като пустотата и само устните ти затрептели
издават копнежа ти в душата,
който като буря може да пламне,
да литне към просторите безбрежни,
да докосне слънцето, което
се скриваше зад облаците снежни.

В своя замък, далеч от теб,
аз пак се чувствам твой,
в тихия мрак, посрещайки нощта,
когато горите заспиват и гасне денят,
на земята гореща идва мракът студен.

И сънят ми тръпне от жажда и страст,
като мислите твои, като желана свирепост,
но усещам, че топлите свещи във своето сърце мълчаливо
лъхат самота и мраз...
    тъжновечно и неизмеримо.

При мен не идвай в светъл ден,
че ще се върнеш помрачена
от сянката в душата, погълната в тъга...
Но върни се ти в студена нощ,
когато е велика мойта мощ
и със красотата си душата ми плени,
във своите вълни ме потопи.

Аз слушам вълшебния вятър,
а той ми шепне тихи песни в сърцето
и  горят ми очите в сълзи,
когато всяка лъжлива звездица угасва.

Подвижна вълна е погледът твой,
тишината изгаряща е шепотът твой,
огънят парещ са твоите устни
и бурята диша дълбоко като теб,
а земята, трептяща под вихрите зли,
е като сърцето твое,
             което за мене тупти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арвелс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....