Какво да ти разкажа, за

моита тиха самота?

Далечен спомен със гръм

В душата долетя. 

Самотна, залези изпращам

Морето плиска буйните вълни

Палмите превиват си листата, 

Когато ги погледна с тъжните очи. 

За залеза дори не съществувам

Изчезва бързо без следа

И нещо ме кори. Провикнах се! Аз мога само с него да празнувам! 

Самотница! Със трясък ми повтарят, морските вълни Изчезват без следи. 

Пространството, което с погледа обхващам

Правя снимки, на тебе да изпращам. 

Луната се оглежда във морето

Аз галя я, за

да ми помогне в таз беда. 

Беда ли казах? Та аз живея в земна красота. 

Тя, свети ми в нощта за да пиша до теб писма. 

Дъжд? Посред нощ ли заваля? 

Очите ми се пълнят със тъга

Самотница! Поваря ми дъжда

Отивай си! Далече от брега! 

Аз, мога и да полетя! 

Самотница! Но с две сърца. 

Какво да ти разкажа за моита тиха самота? Измислих я! 

До Тебе, Обич Моя аз ще долетя! 

 Mi AMOR! Отговори ми! 

14.03.2024