Тиха самота
Какво да ти разкажа, за
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам
Морето плиска буйните вълни
Палмите превиват си листата,
Когато ги погледна с тъжните очи.
За залеза дори не съществувам
Изчезва бързо без следа
И нещо ме кори. Провикнах се! Аз мога само с него да празнувам!
Самотница! Със трясък ми повтарят, морските вълни Изчезват без следи.
Пространството, което с погледа обхващам
Правя снимки, на тебе да изпращам.
Луната се оглежда във морето
Аз галя я, за
да ми помогне в таз беда.
Беда ли казах? Та аз живея в земна красота.
Тя, свети ми в нощта за да пиша до теб писма.
Дъжд? Посред нощ ли заваля?
Очите ми се пълнят със тъга
Самотница! Повтаря ми дъжда
Отивай си! Далече от брега!
Аз, мога и да полетя!
Самотница! Но с две сърца.
Какво да ти разкажа за моита тиха самота? Измислих я!
До Тебе, Обич Моя аз ще долетя!
Mi AMOR! Отговори ми!
14.03.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
