Вечерта със тихи стъпки идва,
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна,
ще погледам необятното звездно небе,
ще поискам от Бог - закрила и утеха
за изстрадало и наранено сърце...
Аз много пъти падах и ставах,
израних ходилата си по - пътя трънлив,
но винаги пазех в сърцето надежда,
че света ще се промени към доброта... ...