Тихи стъпки
Вечерта със тихи стъпки идва,
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна,
ще погледам необятното звездно небе,
ще поискам от Бог - закрила и утеха
за изстрадало и наранено сърце...
Аз много пъти падах и ставах,
израних ходилата си по - пътя трънлив,
но винаги пазех в сърцето надежда,
че света ще се промени към доброта...
Уморих се от толкова скитане,
тази нощ - дори тишината боли,
тъжни спомени времето спускаше,
към кървящите незараснали рани,
във дълбините на моето сърце...
Затова осиях пътят си с любовта
а тръните преродиха се в рози,
сега вървя по - път осеян с розов цвят -
а аромата им лекува незараснали рани!
И ето вече виждам душата си бледа,
изнурена от тежкия път... помилва ме
нежно и тихо прошепна ми... жива съм
и винаги в теб съм живяла...
Затова отронват очите горещи сълзи
и превръщат се в ясни звездици -
за да покажат, че вече светъл е пътят ни,
светъл и бял прегърнал мечтите си!
И отново в утрото пак се прераждаме...
за да докоснем този свят с любов и надежда
за да докажем на света и на себе си,
че роден си Човек - на тази земя!
И блестят в утринта неродените дни...
и ни мамят магически по - тях да преминем,
вече знам, че този свят е безумно красив,
когато с обич докоснеш душата си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
