17 sept 2006, 0:14

Тихи заснежени утрини...

  Poesía
1.8K 0 6

 

 

 

***           

 

Тихи заснежени утрини...

Бяла празнота от спомени.   
 Вие само заменихте

сънищата ми прогонени.

 

От сълзи замръзнали снегът е.

Някой ангел може би е плакал

там, където почвата безплодна е

и превръща се във лед водата.

 

Тихи утрини без бури,

дайте ми от вашето спокойствие,

да понасям всеки удар,

и светкавиците, и пороите.

 

Искам с тишината да се слея,

по снега да тръгна променена

и за първи път да се почувствам

част от тази ледена вселена.

 

                            7.02.2005

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тихи утрини без бури,
    дайте ми от вашето спокойствие,
    да понасям всеки удар,
    и светкавиците, и пороите."
    С толкова малко казваш толкова много...
    Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...
  • красива и тъжна зимна картина. браво, Василена!
  • Един истински творец никога не може да се превърне в ледена Вселена и ти отлично го знаеш.Стихът е много, много хубав.
  • Прекрасно!
  • "Искам с тишината да се слея,

    по снега да тръгна променена

    и за първи път да се почувствам

    част от тази ледена вселена."
    Поздравления за стиха Василена!
    Намери една искра в сърцето,
    разпали със нея обичта!
    С топлината дадена от обич,
    ще забравиш ледената тишина!





Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...