17 sept 2006, 0:14

Тихи заснежени утрини...

  Poesía
1.8K 0 6

 

 

 

***           

 

Тихи заснежени утрини...

Бяла празнота от спомени.   
 Вие само заменихте

сънищата ми прогонени.

 

От сълзи замръзнали снегът е.

Някой ангел може би е плакал

там, където почвата безплодна е

и превръща се във лед водата.

 

Тихи утрини без бури,

дайте ми от вашето спокойствие,

да понасям всеки удар,

и светкавиците, и пороите.

 

Искам с тишината да се слея,

по снега да тръгна променена

и за първи път да се почувствам

част от тази ледена вселена.

 

                            7.02.2005

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тихи утрини без бури,
    дайте ми от вашето спокойствие,
    да понасям всеки удар,
    и светкавиците, и пороите."
    С толкова малко казваш толкова много...
    Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...
  • красива и тъжна зимна картина. браво, Василена!
  • Един истински творец никога не може да се превърне в ледена Вселена и ти отлично го знаеш.Стихът е много, много хубав.
  • Прекрасно!
  • "Искам с тишината да се слея,

    по снега да тръгна променена

    и за първи път да се почувствам

    част от тази ледена вселена."
    Поздравления за стиха Василена!
    Намери една искра в сърцето,
    разпали със нея обичта!
    С топлината дадена от обич,
    ще забравиш ледената тишина!





Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...