17.09.2006 г., 0:14

Тихи заснежени утрини...

1.8K 0 6

 

 

 

***           

 

Тихи заснежени утрини...

Бяла празнота от спомени.   
 Вие само заменихте

сънищата ми прогонени.

 

От сълзи замръзнали снегът е.

Някой ангел може би е плакал

там, където почвата безплодна е

и превръща се във лед водата.

 

Тихи утрини без бури,

дайте ми от вашето спокойствие,

да понасям всеки удар,

и светкавиците, и пороите.

 

Искам с тишината да се слея,

по снега да тръгна променена

и за първи път да се почувствам

част от тази ледена вселена.

 

                            7.02.2005

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тихи утрини без бури,
    дайте ми от вашето спокойствие,
    да понасям всеки удар,
    и светкавиците, и пороите."
    С толкова малко казваш толкова много...
    Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...
  • красива и тъжна зимна картина. браво, Василена!
  • Един истински творец никога не може да се превърне в ледена Вселена и ти отлично го знаеш.Стихът е много, много хубав.
  • Прекрасно!
  • "Искам с тишината да се слея,

    по снега да тръгна променена

    и за първи път да се почувствам

    част от тази ледена вселена."
    Поздравления за стиха Василена!
    Намери една искра в сърцето,
    разпали със нея обичта!
    С топлината дадена от обич,
    ще забравиш ледената тишина!





Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...