17.09.2006 г., 0:14

Тихи заснежени утрини...

1.8K 0 6

 

 

 

***           

 

Тихи заснежени утрини...

Бяла празнота от спомени.   
 Вие само заменихте

сънищата ми прогонени.

 

От сълзи замръзнали снегът е.

Някой ангел може би е плакал

там, където почвата безплодна е

и превръща се във лед водата.

 

Тихи утрини без бури,

дайте ми от вашето спокойствие,

да понасям всеки удар,

и светкавиците, и пороите.

 

Искам с тишината да се слея,

по снега да тръгна променена

и за първи път да се почувствам

част от тази ледена вселена.

 

                            7.02.2005

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тихи утрини без бури,
    дайте ми от вашето спокойствие,
    да понасям всеки удар,
    и светкавиците, и пороите."
    С толкова малко казваш толкова много...
    Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...
  • красива и тъжна зимна картина. браво, Василена!
  • Един истински творец никога не може да се превърне в ледена Вселена и ти отлично го знаеш.Стихът е много, много хубав.
  • Прекрасно!
  • "Искам с тишината да се слея,

    по снега да тръгна променена

    и за първи път да се почувствам

    част от тази ледена вселена."
    Поздравления за стиха Василена!
    Намери една искра в сърцето,
    разпали със нея обичта!
    С топлината дадена от обич,
    ще забравиш ледената тишина!





Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...