17.09.2006 г., 0:14 ч.
Тихи заснежени утрини...
***
Тихи заснежени утрини...
Бяла празнота от спомени.
Вие само заменихте
сънищата ми прогонени.
От сълзи замръзнали снегът е.
Някой ангел може би е плакал
там, където почвата безплодна е
и превръща се във лед водата.
Тихи утрини без бури,
дайте ми от вашето спокойствие,
да понасям всеки удар,
и светкавиците, и пороите.
Искам с тишината да се слея,
по снега да тръгна променена
и за първи път да се почувствам
част от тази ледена вселена.
7.02.2005
© Василена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
красива и тъжна зимна картина. браво, Василена!
-
Един истински творец никога не може да се превърне в ледена Вселена и ти отлично го знаеш.Стихът е много, много хубав.
-
Прекрасно!
-
"Искам с тишината да се слея,
по снега да тръгна променена
и за първи път да се почувствам
част от тази ледена вселена."
Поздравления за стиха Василена!
Намери една искра в сърцето,
разпали със нея обичта!
С топлината дадена от обич,
ще забравиш ледената тишина!
-
Браво, Василена! Закопнях за зимата.
Поздрав от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
дайте ми от вашето спокойствие,
да понасям всеки удар,
и светкавиците, и пороите."
С толкова малко казваш толкова много...
Направо не мога да повярвам, че си на 18, но разбира се за таланта няма възраст...