31 oct 2007, 17:35

Тихо е...

  Poesía
1K 0 24
 

 

 

Тихо е... сивкаво пусто...

Гъгне тътнеж на камбана,

сгушена в черквата стара

тъжна, самотно заспала...

Тихо е... вятърът плаче...

Тъмна мъглата се стеле,

връзва с изтръпналост здрача,

който печално бледнее...

Тихо е... дъх се пропуква

в ледени чувства, замряли...

Стон в тишината замлъква,

нотки без глас... оскотяли.

Реже до студ тишината...

В своята черна премяна,

глухо попива следата,

носейки знак на измяна...

Тихо е... болката пее...

Тъжни етюди за спомен,

време без ритъм немее

в жално-бездумен молебен

Тихо е... само е тихо...

Пълно е в празната стая

с пусти безгласни надежди,

удавени в синя омая...

 

Тихо е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...