31.10.2007 г., 17:35 ч.

Тихо е... 

  Поезия
778 0 24
 

 

 

Тихо е... сивкаво пусто...

Гъгне тътнеж на камбана,

сгушена в черквата стара

тъжна, самотно заспала...

Тихо е... вятърът плаче...

Тъмна мъглата се стеле,

връзва с изтръпналост здрача,

който печално бледнее...

Тихо е... дъх се пропуква

в ледени чувства, замряли...

Стон в тишината замлъква,

нотки без глас... оскотяли.

Реже до студ тишината...

В своята черна премяна,

глухо попива следата,

носейки знак на измяна...

Тихо е... болката пее...

Тъжни етюди за спомен,

време без ритъм немее

в жално-бездумен молебен

Тихо е... само е тихо...

Пълно е в празната стая

с пусти безгласни надежди,

удавени в синя омая...

 

Тихо е...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??